автор: miri

Гледам те
и те рисувам мислено с пръсти.
Ти не си.
Твоето присъствие
е най- тежкото отсъствие.
До мене си . А ти не си.

Слушам те.
Къде е музиката във гласа ти ?
Твоят глас е най - тежката измама.
Говориш ми . А ти не си .
Прегръщаш ме.
От нашата прегръдка
пожар не се роди.
Земята е студена под краката ни
и гаснат нестоплени звезди.