автор: dona

през седем години
на седмия ден
затварям кръга

за ново
за по-нагоре
за оцеляване

и настръхват тревите предпролетно
апаратно е дишането
и е повече сън и облаци

сънувам тераса с много цветя
и улична лампа чартаеща кръгове
обвива ме тънка мъгла
а аз съм паяк и плета мрежа
в която да уловя живота

още нямам име
и глас
с който да те повикам

уча се да рисувам