Мъгливо слънце, с цвят на бегония, влачи вериги, уморено пълзи. Потропват отново късчета хиляди и звънко разчупват амалгамени дни.
Безмълвно разтваря се времето - натежало изплува утрешен лед. И скърцайки бавно, потъва
безпаметно в замръзнало езеро от солени сълзи. С ръб, разпилян от агония, разрязано капе самотно сърце - конвулсно потрепвайки, яростно бликайки - животът стиска в зъби. Маг албинос, с очи посивели, разстила отново мрак и сияние северно - сапфирено в шепи подухва и с нескрито очакване поглежда отвъд. Изгрява ефирно Снежна кралица, усмихва се мило и кристално разтваря криле. Глутница вълци, по следите на мислите ледени, да стоплят душата задъхано бързат. Проблясва вятърът поривно, вие, огъва снага - бавно присяда до огъня и тъжно разпръсква искри...