Мирис на грозде узряло.
Покой и тишина.
До него стоя онемяла
магията да не разваля.
Прегърна ме с поглед.
Съвсем непознат.
Съвсем непознат
до мене спря.
Не...не непознат.
Той моята душа позна.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|