автор: mi_me_to

Изчерпани мисли.И измерения.
Обсебват до глухо песента ми.
Присътвах, в свойте погребения.
За раждане, време ми не остана.

Изчерпано бяло, по листа.От думи.
Не ги на целувах, за икони.
Без вяра, вярата изписват.
Останалото е възкръсване.За спомен.

Изчерпан повод.За умиране.
На мах животът, бил прекрасен.
Досущ петъчно шофиране.
До събота.Със задна дата.

Изчерпах се, ще взема да си ида.
В кожата си, мечешка, за зимен сън.
Не ме събуждай.Обичаш да съм тиха.
А аз не съм.Не съм.Не съм...