автор: sradev

Когато всичко е прилично
и някак си подредено
Губи се туй - истински лично
в паметта съхранено.

Изчезва лъжата-клетва
няма желание-грях
Остава раздиплена плетка
гърне разпилян грах.

С усмивка фалшива
лицето закривам
С жест от коприва
дъното скривам.

Крия? Не мога -
от себе си няма
къде да се скрия,
кого да измамя.

Остана приличие -
лист от смокиня.
Горчив като чужда
лъжа-първескиня.

061208