автор: lightgreen

Бам. Бам. Бам.
     Как ми напомня за смърт,
       когато докосвам гърдите ти
И има само един ритъм,
   толкова неестетично антиджазов.
     Бам. Бам. Бам.
Като токчетата ми по паважа,
    когато едва кретам след дългия ден,
      и всъщност няма никой останал на който да кажа
        какво безсмислие има в нашето три пъти „Бам”.
„Богове, кльощав си!”
  Или на мен ми се иска да вярвам в това.
     Бам – за невярване.
     Бам – за алогично сънуване.
     Бам – за моята мокра коса.
И още веднъж бам – отказвам да изчезна в нощта.
И още веднъж бам – а аз мислех, че си всъщност циник.
Бам – и че не ми вярваш. На мен не ми пука.
Бих могла да ти вярвам и го казвам съвсем без горчилка –
хората лъжат.

БАМ! БАМ! БАМ!
Нима не ти харесва как викам?
Та аз дори не ревнувам,
това е адреналинът на моята стая.
Бам! Или рокът по вените ми!
Бам! Или фактът, че всъщност не вярвам на никой!
ДОБРЕ ДОШЪЛ В МОЯТА СВЯТА ОБИТЕЛ!
НАСТАНЯВАЙ СЕ, НО ВНИМАВАЙ ДА НЕ ИЗДЕРЕШ
ТАПИЦЕРИЯТА, ЦЕННА Е!
.... просто лудост или някаква абстрактна фаза. Кльощав си.
Бам – всъщност вече си скучен.
Бам – не, не бягай все още.
Бам – искам да те помоля за нещо асексуално.

Бам. Хвърли тези обувки,
 които бумтят по паважа.
   Бам. Остави ме сама.
     Бам. Имам лош ден.
       Бам. Ужасен.
         Бам.