автор: natiii

С какво,приятелко,заслужих
обърнатата ти глава,
с какво съмнения пробудих,
че си посърнала сега?

Защо не сподели открито
това,което ти тежи,
а някак тайнствено прикрито
избягваш моите очи?

Приятелите си говорят
и недомлъвки не таят,
понякога дори да спорят
ръцете си с любов държат.

Ако си истинска кажи ми
какво в душата ти крещи,
че всички ние сме раними,
но носим истински души!