автор: Izabella

Въжени стълби
от теб до мен
и морето ухаещо,
на милувка солена.
Въжени мислите
вплетени в теб.
Доброволната ми
несвобода е зелена.
Възели връзвам,
дни не броя.
Шия ти риза
от пясък и залези.
Нишка съм само
и спомен за бряг.
Въжени са молитвите
на обичта ни.