автор: apostolicia

Горещо е при мен тази сутрин. Както беше горещо снощи и през нощта, и сигурно ще бъде през деня.
Харесвам дългите ти увертюри, като на Вагнер. Преплетени пръсти, трепкащи устни, уж случайни докосвания, малко вино, елегантен разговор, блестящи очи, задъханост, накъсани, понякога несвързани думи, премрежени погледи, привличане, целувка - отначало нежна, не директна, сподавен стон, заравяш пръсти в косите ми и устни в шията ми, малко под ухото. Ухото ми, ямката, брадичката, и после устните - мимолетно, после скулите, челото, очите - готова съм за истинска целувка - с жар, отприщила насъбраното желание. Такава, от която кръвта се пали, телата се втурват едно към друго, притискат се, отъркват се. Такава, която учестява дишането, от която не достига въздух и след която ще ме оставиш без дъх, жадна и трепетна. Ще ме погалиш, ще се взреш в очите ми, ще поискаш да видиш как притварям клепки, когато ме докосваш, когато ръцете ти си проправят път към мен, гърдите ми копнеят за устните ти. Искам да гледаш как отмятам глава, как извивам гръб като дъга, да усещащ с устните си как бие сърцето ми - неравноделно и тревожно, искам да чувствам ръцете ти навсякъде, да си играеш с мен, да намериш онова съкровено място, което ме кара да стена... искам да видиш как малка смърт засенчва очите ми...
Искам после да ме оставиш да те целувам, да те опознавам с устни, да карам да вибрира всяка твоя фибра с върха на езика си, да те намеря и да впия устни в теб, да те обгърна, да чувстваш ръцете ми навсякъде, навсякъде, да чувстваш, че изтичаш като време, като вода, като мечта... Добра съм, дяволски добра съм и ще гледам лицето ти тогава, когато ще ти се иска да си частичка от мен, макар и най-мъничката, да полетиш или да слезеш до дъното на Ада, само това да не свършва... или да свърши веднага, защото повече няма да можеш да издържаш... Ще поискаш да ми върнеш нечовешкото удоволствие. Ще поискаш да ми причиниш същото... Можеш ли? Ще поискаш да влезеш в мен, до дълбокото, милиметър по милиметър - до край да ме изпълниш и да те обгърна... да почувстваш топлината ми, да се гмурнеш в мен... да се движиш в мен, да се отърквам в теб в стремежа си да ти пнаправя повече място, да ти позволя да ме издълбаеш до самото дъно..
Искам да ме караш многократно да умирам...
Искам да виждаш изнуреното ми от щастието, което ми даряваш лице...
Искам да те водя със себе си до портите на Рая, да влизам сама обаче, а теб да пусна едва накрая, когато вече ще съм прокарала пътека...
И когато всичко това свърши, да се отпуснем изморени, изсмукани, без дъх, с лудо препускаща във вените кръв, с бясно биещи сърца... Неспособни да говорим, само да се притиснем един в друг...
После ще ти направя масаж...
Добро утро, слънчице!