автор: galachad

И времето приседна на брега потънал в пясък
плискан шумно от морските вълни
и огласян от хищните чайки
ненамиращи мидичките
зарити надълбоко.
Excuse me! Се разплиска като заблудена водна прашинка
Щурмът на вятъра се разходи в косите и
и се успокои върху сведените му рамене.
Най вероятно времето е от среден род
но на мен ми се струва, че е от женски
Има някаква мекота и непредсказуемост в него.
На кого му пука - нали времето е създало граматическите правила
Съществува вътре и над - всичко
Имерва инерцията на движение и всъщност не съществува.
Но света е толкова реален! И приятен като заблуден рак
в изсъхнало водорасло.
Часовникарят на пространството
Разтегнато и протегнато, като крака в прибоя.