автор: mamasha

Ще те целуна мълком.
Мълком ще изляза.
Без шум
вратата ще притворя.
Ще прекося през дюните,
през хълма
и в лоното
на топлото разсъмване
с морето ще си поговоря.
Ще му разкажа
за очите сини,
в които
тъй обичам
да се вглеждам
и за ръцeти ти,
където,уморени,
вечер заспиват
моите надежди.
И за сърцето ти
ще му разкажа -
сърце,
което, че обича
да покаже се страхува,
но в него страсти –
лава от вулкан –
кипят, бушуват.
След туй на пясъка
със вятъра ще поседя
и ще погледам
как изток
лекичко просветва,
как, недолюбено,
морето
протяга длани
към небето,
вълните
как подгонват здрача...
Със вятъра за теб
ще пошушукаме
и може би
ще си поплачем...
А после във мига
преди да се събуди
изгревът над дюните,
ще стана бързо,
бързо ще си тръгна,
ще прекося през хълма
и у дома ще се завърна.
Ще вляза в стаята,
където е още
тишината лунна,
и с нежност мълком
аз ще те целуна.