автор: alauda

деца сме, истински синигери,
запели като в първа пролет
насред веещ сипкав сняг
по-весели, когато слънцето мрачнее отвъд небето –
защото след сълзите цъфва смях

деца сме, и растем разсеяно, тъй, между другото,
докато стигнем до върха
зариваме зелени пръсти в нищото
и в тихите кафяви дни посяваме
душа

така големи сме, че слънцето и облаците
се стапят като капчици пред нас
разперваме сърца, ръце, запяваме
и отвисоко гледаме тополите, изнемощелите
и отвисоко падаме върху града

пораснахме, но без да станем възрастни,
пораснахме вълнуващо, издишващо, с размах
и всичко, всичко тръгна с нас по пътя ни
и всичките звезди останаха задъхани
когато чуха нашето ДА