Жуля,
когато засенчват с подметка
когато скъсяват дистанция разни
разсеяни уж, устремени нанякъде
излезли от пътя, невлезли във пътя
уж правещи разлика - път и пътека
похвално объркани, търсещи друма
нагазват в треви, че е някак си пряко
забързано мачкат онова си протакване
страхливо и същностно, мнително сиво
и дай "през просото" - спокойно зелено
с крак да ме късат сякаш ги спъвам
къде ли ще стигнат - ще стигнат безспорно
аз просто листувам за дъхава супа
ръцете, ръцете Ти няма да жуля
краката, краката Ти - олеле майко!