Тези невероятни жабчета от известно време палаво се завъртяха в мислите ми, заподскачаха весело напред-назад, след което внимателно се покатериха по коприненият ми плащ и, лакомо облизвайки вендузени пръстчета, с любопитство запремигваха в очакване благосклонно да поръся с джинджифилова захар и пухкви канелени стърготинки апетитните им гръбчета...С удоволствие подшушнах
Тайнствено подшушнах на най-пъргавото да скокне до хамбара и да донесе килограм брашънце - поне на петстотин години, кравешко масло, липов мед, тръстикова захар, няколко зрънца чер пипер, две лебедови яйца, няколко магически пръчици канела, джинджифил, сода от кристалната планина и три прекрасни бели карамфилчета от лунната градина. След като то затръшна врата изплашено от криещият се в хамабара гном, помолих най-непослушното да разбие маслото заедно с наложената с джинджифил захар, да сложи яйцата, без да ги чупи естествено, да разбие всичко на пухкав крем, след което да поръси брашното и да замеси меко тесто, внимателно добавяйки разтворения липов мед и смлени подправки. След като поразчистих с изящния си еднометров нокът поразиите в магьосническата кухня помолих най-ококореното от тях да разточи вече твърдото като камък тесто на палачинка, с дебелина около сантиметър, и с помоща на специално омагьосана за целта ножица внимателно да изреже малки жабки, да намаже гръбчетата им с жълтък, да ги поръси с джинджифилова захар и канела и безмилостно да ги напъха в нажежената до червено пещ...След десетминутно нетърпеливо подскачане всички в купом извадихме готовите вече курабийки, насядахме в кръг, приятно замаяни от меденото ухание, и весело запяхме „Гномът седнал е в хамбара” – отпивайки от време на време ароматно канелено кафе с мляко и сладко хрупайки медени жабчета...