автор: mamasha

Аз още малко
ще поплача.
Ще потъгувам
още мъничко за тебе -
ще доплета
наметката
на самотата,
на закачалката
във ъгъла след туй
без съжалениe
ще я преметна.
И болките
на спомените в мен
дебело,
през глава ще ги завия -
щом искат, нека си болят
и като вятър зимен
в тъмното да вият...
А аз ...Аз само
още малко,
мъничко съвсем
ще си поплача!
След туй ще се усмихна
и наперено
на любовта
през прага светъл
отново ще прекрача.