автор: LeoBedrosian

Време е да загърбим своята индивидуалност и да се обърнем към бъдещата си универсалност, като изход.
Постоянното газене в регионални, личностни, глобални и всевъзможни други кризи на човечеството става все по-неизбежно. Успоредно с увеличаването на технологичните възможности се увеличава и затъването в кризата на ценностите, на морала и на взаимоотношенията. Homo Sapiens се научи да преодолява време и разстояния, прехвърли се от двумерно скитане към тримерно пътуване и все по-вълнуващо му се открива пътя и на четиримерни скокове в пространство-времето. При съвременните темпове на динамично развиваща се научна мисъл това скоро ще стане факт. Но Homo Sapiens така и не се научи да преодолява вътрешните си противоречия, пустинните ветрове в душата му я затрупаха с пясъците на безразличието, бездушието и липсата на конкретни цели. Напрегнатия делник и високите технологии не му оставиха време за съзерцание, себе осмисляне и морално усъвършенстване.

Постоянната надпревара с времето, хората и използването на все по-разширяващи се средства за себе утвърждаване не направиха човека повече човек. Нито го свързаха по-тясно с природно-животинската му същност, от която толкова съвременници се боят панически. Откъснаха го опасно от средата, която го създаде и го захвърлиха на произвола на различни идоло и богопоклонничества. Бог му обеща вечен живот, но му отне човешкото, земно съществуване. Изоставен от пантеона на безсмъртните, обруган от демоните и злите сили на индивидуалния егоизъм човек вече не е Sapiens. Вместо него мислят машините, чувствата му са запълнени със захаросаните обещания на консумизма.

В тази среда не е трудно да избуят индивидуалните характеристики, да се заредят силно егоистични и егоцентрични сили, които отделят индивида от себеподобните. Засилването на конкуренцията и конституирането на йерархичната структура в обществото още повече подчертава и засилва индивидуализма. Избуяват на воля условията за конфликти на всички нива.

Технологичния растеж не доведе до подобряване живота и Homo Sapiens се трансформира в хаотична разновидност на Homo Ludens – груб, високотехнологичен и циничен модел на живот.

От тук пътищата са няколко. Засегнал съм ги подробно в есето „Еволюция”. Тук искам да посоча един друг път, толкова естествен и логичен, колкото са естествени желанията на човека да оцелее. Условно ще го нарека Homo Universalis. Някои от основните му характеристики съм посочил в една друга студия, „Забава да, политика не”. Там съм посочил необходимото условие за оцеляването и развитието на обществото в отказването от индивидуалните претенции на членовете му и засилване на колективното чувство, което се среща в животинския свят при рибните пасажи и големите птичи ята. Тези структури са доказали високата степен на организация и жизненост, а някои от тях са развили специфична йерархия – Пчелните семейства и големите мравешки колонии. С това съвсем не искам да кажа, че ние, човешкия род трябва да се превърнем в копаещи термити из пещерите на хаотичното ни подсъзнание. Но взаимстването от животинските общности на модели на поведение ще ни напомни за нашия скромен произход, а поохлаждането на божествената претенциозност може само да е от полза на бъдещия Homo.

Модела на индивидуално развитие вече е силно изчерпан. От него са изстискани и последните възможности, границите на модификациите са достигнати и количественото разрастване не може и няма да продължава. Време е за качествен скок в едно ново, коренно различно и диаметрално противоположно поведение. Настъпва времето на Homo Universalis!