автор: elsion

И какво от това, че оскъдното слънце догаря
и в краката ми спи уморена дълбоко земя...
Под пуловера сив тази сутрин промъкна се лято
- малко коте от мед и канела, и тичинков прах.

Тази приказка цветна, която ми влезе в окото,
като дребна мушица любов, просълзила света,
набразди ми стените и палаво пукна прозорците,
и начупи пред мен тротоарите с весел замах.

Полудя ли градът, че разкъса тъй плаща си мрачен,
посивял, натежал и подгизнал от мокрия сняг?
Гологлави и боси, добри, по лъчистото крачехме.
И ледът се стопи, и небето потече по нас.

Завибрира от смях тишината по старите улици.
Оживяха надежди край тъжните купища смет.
Просияха прозорци от сивкави грижи затулени.
Светлина ни оплете нозете. И пътят бе лек.