автор: turkoaz

Ще бъда една приказка слязла
завидяла на Бъдното на Зората,
приседнала до Онази, която...

Ласкае своите мисли
да няма дни мрачно-сиви,
подгонва и зимния студ
във лято да се превърне напук.
Уж на "ти" е с прошепващи думи,
а в книга сбира ги трудно,
с тях редом иска да върви,
Онази приказка да сътвори...
... И с дъх ангелокрилен
мигновението да открие...
... Че по-малко пуст е Животът
и по-обична Онази, която...