автор: Aleko

Не се обаждам...
по телефона!
На вратата хлопам аз сега -
от ударите,
които ти не чуваш
посиняха ми ръцете!
Отвори!
Приемам с радост
твойта нежност
и омая!
Още ме обичаш ти,
нали...
Аз зная!
Погледни нагоре -
нима е туй небе?...
или черна бездна
с милиони светещи очи?
И на тоз светлик сияен
отразяващ
погледа омаен,
стоплящ нежните души...
луна ли го нарече ти?
Обедня ли ти сърцето?
Та то горкото, клето
спомня с нежност за момчето
що по теб изтляло,
кожа - кости е станало!
Себе си недей лъжи,
ела...
вратата отвори,
през врата ме прегърни
и със устни сочни
мойте нежно целуни!

вдъхновено от "По телефона"
на magiq02