автор: cold_eyes

Понякога и аз тъгувам. Малко.
(Когато пред вратата ми се случиш).
И слънцето, подобно на близалка,
опъва тетива. Да ме улучи.

Опъва тетива - да ме простреля
(понеже преждевременно изстинах).
Със всяка крачка стъпвам във неделя,
а ти все още си най-дългата ми зима.

В очакване на онзи понеделник,
априлския, във който ще се свършиш,
плета ти шал от всеки труп на делник
(във който си успявал да ме върнеш).