Когато желаем
неистово нещо -
обичаме, харесваме -
не можем
да го стигнем...
Затворен е прозореца
на душата -
дори решетка
е иззидана и
лунен лъч
не влиза.
Мечтите събират
трохи от
безнадежност -
висят като
мокрите крила
на пеперуда...
А там -
на върха на планината
времето стои -
къса всеки ден
от листата си...
Подари ми време,
поне един ден!
Ще пия бавно,
глътка по глътка
и ще се опивам
от живота...
Слънцето потопи
с изгрев
планината.
Подпрях я с рамо -
дърветата отвориха
синьото
на небето.
Рисувам по платното
на синевата -
треви, цветя и птици
с капчици роса
и разтопено злато ...
Едва сега разбрах -
държа кристална
ваза.
Потопих свежестта
на деня
и
подарих
на
вечността...