автор: TheNight_Knite

/На Петър Апостолов/

И ръбестите камъни
очукват се във времето.
Най-твърдите от тях -
най-гладки стават.
Не всеки остър зъбер
с диамант е бременен,
но всяка песъчинка
е спомен за скала.

И ти си като камъка,
Поете!
Събличаш стон,
събличаш вик,
събличаш крясък...
за да разкриеш
матариала на сърцето си,
преди да се превърнеш
в шепа пясък.