автор: rimopras

Аз приседнах на прага, а тревата растеше
озлобена и остра - за да скрие стените
на безръката, слаба, оглушаваща къща.

Сиви паяци бяха покрили очите,
аз на прага седях - до родната пръст,
и се мъчех да бъда диригент на сълзите.

Вечер падна лилава след залеза късен,
тук съм, ето ме!
Ехото блъсна стрехите
и сърцето политна - хвърчило прокъсано.