Тя на шосето с кал ме опръска,
после ме черпи в квартално кръчме,
в резюме си разказа всичките връзки-
нали сме приятелки, не врагове.
Първо твърдеше, че ти ме обичаш,
показа ми после друго твое лице,
по-късно в колата ми тя ме заключи
и плаках пред нея като малко дете.
В ресторант ме заведе с някакви хора,
бавно пиеха джин и скучаеха те,
притварях очи от сълзи и умора,
но тя си поръча още малко мезе.
Безмилостно каза:”Рано е още”.
Мълчахме и пихме в бар по кафе.
Ужасно я мразех, само че вечер
така оцеляваш с разбито сърце.