Лудо-младо рано подранило.
Полетяло с конче среброкрило –
дорде не е пукнала зората,
да отиде долу на чешмата.
И по пътя песничка си пяло,
за мерака в младото му тяло
и за мъжките си въжделения
към мома на име – Ерогения.
„ – Ой, ти моме, чудна хубавице!
Ой, ти моя бяла гълъбице!
Я кацни на мъжкото ми рамо.
Ден и нощ за теб копнея само.
Ой, ти моме приказно красива,
с глас на славей и снага игрива.
Даже да си дива самодива,
пристани ми! С мен ще си щастлива.
Ще ти купя сърмено коланче.
Ще ти подаря алтън-герданче.
Сутрин зарад мене да ги слагаш.
Вечер пак за мене да ги сваляш.
Но ме мъчи моме Ерогения –
черна ревност с пъклени съмнения.
Дай ми от водата ти да пия!
Угаси таз огнена стихия!”
Тъй си лудо-младо песен пяло.
С конче-вихрогонче си летяло.
Най- накрая стигнало чешмата.
Връхлетяло страстно на момата.
Но – не щеш ли – случила се грешка.
Бабичка се блещела насреща.
Лудо-младо хукнало да бяга.
– Как целунах тая Баба Яга?