Виелиците са оттатък билото
на тази зима.
Закусват с лед и тъмнина-
доизмислят своята следа..
Затишието ми е-скитник глух,
завито с пух
от днешния петел разрошен
не чул гласеца си разкошен.
В краката му потънали в ноември
проскърцват дребнички мъниста
любов
надежда
нега
страх-
огърлицата с което спях.
Виелиците са далече,
но следите им усещам вече-
накъсан шепот
разпилян гердан
скитник глух
петел, без свян...
Всеки - зимно сам.
25.11.2008