автор: July_morning

Едно
две
три
пясъчен часовник
любовта ти
тече към мен
и преобръща ме.
Три
две
едно
към теб я връщам
приела формата на лявото ми рамо,
сгушено
в ръцете ти.
Точно там
когато ме разтегна
в усмивката си
и преобърна обичта ми
в посока "себе си",
и продължаваше да ме люлееш в нея
до появяване на онзи гъдел,
който
съпровожда сетивата ми
навътре
където цяла една вселена се свива
до точката на слънчевия сплит.
И никой друг не е способен
да татуира по гърдите ми
дъха си
и да зачене във утробата ми
дните,
и любовта
към първия ни син.