автор: div_i_besen

Днес срещнах любовта на живота си!
Гръмко, но истина!
Невъзможна за сбъдване
и все пак - сбъдната.
И нещо ме бодна отляво -
не бях я забравил.
Дали тя ме беше забравила?
Усмихна се тъжно. Както тогава.
И както тогава преглъщах буцата.
И толкоз неща исках да кажа,
а само стисках зъбИ и пестници,
че невъзможно е, а е толкова истинско.
Боли ме от толкова истина,
като коте искам да я удавя,
да потъне с камък в забравата...
Но не мога да бъда жесток,
пръст не съм вдигнал да наранявам.
Аз обичам. Това е любов.
И както тогава пак си вземаме сбогом.
Сбогом, любов благословена.
Буцата да преглътна не мога.
От всичките мои истини
ти ще бъдеш ПОСЛЕДНА.