автор: smile1

Това е старата ти кукла
с усмивка вечна,
с поглед закачлив,
косата вече е без букли -
ръце парцалени,
очите - без молив.
Захвърлена във ъгъла далечен
самотна, тъжна тя седи.
Със прах посипана,
до паяжина стара,
с очи живота ти следи.
Покорна, тиха и послушна,
в годините - приятелка добра.
Ти винаги я мислеше бездушна,
а всъщност
винаги била е със душа.
Понякога си спомняше за нея.
За час я вземаше в ръце.
Подхвърляше я,
радваше и се набързо...
и пак във ъгъла -
самотно и захвърлено дете.