да те забравя, вдъхновение,
теб да забравя, Палачо любим...
да те забравя...
трептящата кокетница дъга,
първия сутрешен лъч да забравя
човъркащ клепките
тежкомедни,
Палачо,
Аз те сътворих –
и нежен,
и красив,
и многодумен,
и силен,
и небрежен,
Единствен.
Мой .
до безобразие перфектен,
от сълзи и камък те ваях,
с възхита и кипнал възторг,
Пигмалионе мой,
и пак
без сърце те изваях,
Прости...