автор: mariq-desislava

Денят на черния залез
пристъпва неумолимо
по резбованите ни пръсти
Облаците ще облекат
вечерните си рокли
и ще се хвърлят да
се любят с птиците
Дърветата ще се навечерят
за последно с прозрачните улици
Тишината ще върви през нас
с измачканото слънце в косите си
Мъжете натрапчиво над жените си
ще увиснат и ще се молят
за сомнамбулна врява
Мълчанието ще изпразни душите ни
и ще се изкриви до безкрайност,
после ще разгърне слънцето
на операционната маса
в мазето на спомените
и трепетно- нежно ще му ампутира
остатъците от небе
Ще стане плитко, тъмно и невзрачно
В средата на хаоса очи ще отвори
змията- луна и със зениците си
ще засити страхливия ни глад
Като триизмерни карикатури
ще кръжим смаяно над света,
притихнал от безсмислици
и в повсеместния здрач ще си построим
затворен кръг, в който пияни от лудост
над вселената ще изгреем голи,
а звездите болезнено ще ни намигат отдолу
Защото вече ще бъдат хора