автор: betina

Избродих
километри време...
ожаднявам.
И търся извор,
незаприщен с пръст.

Изкачвам
Трите стъпала,
пропадам в ями...
(с богоизбраните
не меря ръст).
Понякога вилнея.
Във зигота –
убивам я,
страхливката във мен,
а смелата откърмям -
във живота
ще оцелее
с неподвластния си ген.

Но времето
топи хемометрично
пространството.

Секундичка ще дремна
във есента си
сигурна и тайна...
Раззсънва ме
безумната ми мисъл
за шепичка водица
от... Прорайма…

И пак... пеша...
Знам, мен ми е орисано
да търся
недокосната вода...
Сънувам я.
Изравям.
Бликва.
Пия...

Във цвят орфеев –
ще се преродя.