автор: anelim

Заспива градът.
Като вълк единак той ръмжи във съня си.
Свил се е тръпнещ от студ.
Бледи свещи трептят –
светлините гаснат една по една.
Блясва око любопитно отгоре,
но получило силен плесник,
                    то се скрива
и хлопва се здраво
          вратата на черно небе…
Глухо е.
          Хоризонта заплаква.
И разтворило тайно
          на сърцето прозореца,
небето изсипва обида.
Отпуска чело
и измива душата си с бели сълзи.