автор: tinytitch

След разходка във гората, Ежко седна на тревата, но видя, че таз полянка-със прошарената сянка, е покрита с таралежи. Малки, боцкащи и свежи! Откъде ли са дошли?! Нямаше ги тук преди. Бяха толкова надути-като храбреци-хайдути.

Точно ей-такъв юнак боцна ежковиа крак.
- Таралеж да ме боде?! Ще му дам да разбере!..- Ежко с вирнати бодли тръгна да се защити.
- Кой от нас е таралеж? Да си тръгва! Беж, беж, беж! - Каза малкият юнак и направи гонещ знак.
- Значи си мъник-бодил! Под дървото си се скрил!
- Пак обърка нещо, Ежко! Аз съм също бодлидрешко, но не съм свиреп бодил...Май ще станеш за резил?
Щом не са бодили живи, нито таралежи сиви, то какво ли е това?
Ежко изведнъж разбра: бе черупката на кестен! Ех, че случай неуместен! Как се беше заблудил! Ама че наивник бил! Нищо, ще измисли трик! Та нали си е умник... Ей-насреща е лъжата. "Ще помогне!"- Ежко смята.
- Знаех си, че ти си кестен. Очевидно си и местиен. Кротко дремеш на тревата, галиш всеки по краката. А това бодли ли са?! Меки като пухче са! Тука АЗ съм таралежа! Ей сега ще се наежа...- агресивно каза Ежко и приктъпи тежко- тежко. - Аз със моите бодли боцкам остро, да боли!
Кестените на дървото бяха чули съществото, дето лъжеше ужасно и се правеше на страшно. Плодовете във черупки, сгушени като в хралупки, се превърнаха в куршуми. Без въпроси и без думи стреляха с един гърмеж. Ежко се опита: беж!, но бе тежко наранен и ужасно засрамен. Завъртя се два-три пъти и отърси от гърба си кестеновите бодли, остри като сто игли.
- Помощ! - жално глас проточи и от болка с вик подскочи.
Смях настигна таралежа. Той се спусна по манежа - вън от горската полянка със прошарената сянка и от срам се сви в кълбо.
"Лъжеш ли-не е добро!"- си помисли огорчен, сам във себе си пленен.