автор: boracay

Трудно е да се обича от разстояние.
Като стар фараджия, изпаднал в звездни състояния
гледам в хоризонта и търся очите ти.
Дано принтера проработи и часовника ми покаже
как вече имам сребърна монета
като белия косъм в косата ми.
Колоните се издигат като катедрали и
върховете на пръстите ти търсят в небето.
От класьора на спомените името ти наднича
като голото тяло от картината.
Ще се избръсна и провеся на прозореца
за да надраскам с химикалката сърцето на мишката.
Ще изкрещя на прилепа да зареди батериите за
следващото ми писмо.