Сезоните отново се смениха
живота е една изменчивост
това , което си остана същото
е нуждата ми да прегърна точно тебе.
Да си припомня как разцъфнах , като Пролет
когато ме целуна изненадващо
как греех , като Лятно слънце
в прегръдките ти - тръпнеща в очакване.
А после как зароних тежки сълзи
приличаща на Есен пожълтяла,
която се съблича от листата
без тебе , като нея оголяла съм.
Сега ме чака мразовита Зима
като врабче разрошено ще зъзна,
но ако дойдеш и ме приласкаеш
посред ноември във април ще се превърна.
Живота е изменчив....