автор: magiq02

Гласът ти изтъня и се прокъса...
Като последна съчка в огън
се стопи....
В очите, ако мога да надникна,
ще срещна дива ярост...,
може би.
Преди ти обещавах от безкрая,
изпращах ти табуни от коне.
Преди ти давах нежност и омая...,
но ти не взе...Конете не прие...
Обичах те...Отмина...Боледувах.
но вече мисля, че се излекувах...
Небето пак си е небе,
в луната няма нищичко вълшебно,
тревата е трева, а не килим.....
Сърцето ми е ...бедно.
Но ... чувствата не се лепят,
и нищо минало не се завръща....
Преди....

Не чувам... Няма връзка...Да...
Не...Не се обаждай....Сбогом