автор: mariq-desislava

Портокалови дни
изгряват от покривите,
препълнени със сини мъгли
По баирите на тихата ми лудост
мракът е светъл и дори мълчалив
Несретни са птиците,
които ме приютяват в утрото
триглаво и разпенено от дъжд
и поетични крясъци
Чаршафите на вятъра в мен кървят
и ме стопяват до врата, зейнала към облаците,
които треперят голи в нощните си палта
Обръщам се наляво- слънцето до мен лежи,
поглеждам надясно- в корема ми се забиват
топли тела на звезди, пияни от влюбено взиране
Споря със себе си и не знам
на кого духът си, заклещен в упоение,
да отдам