Студът настъпи с бялата метла
разчисти път на Снежната Кралица
Единствено с морето не успя!
Солта му не превърна в снежна буца.
Не, замрази соленото чело
не замрази солените му пазви,
сълзите му- и тях не замрази.
Метлата във водите се удави.
И, тя дойде- звъняща във кристал.
И звънна устни, и зеници снежни впери
към този роб- солен, пребит но - цял,
от погледа и който, не трепери.
И, седна до морето и запя.
Със дъх решила тя да го докосне.
Целувката е средство за война,
когато няма как да хванеш Господ.
Целуна го- но сол я изгори!
Солта му във очите и заплува
И, почна от солта да се топи,
целувайки го , в пара отпътува...
А, то остана тъжно и само
разплакано за своята Кралица...
Брегът разкъса пишейки писмо
разбрало, че убива щом обича.