автор: angar

Живеела в страната реститутка.
Имоти тя несметни наследила,
продавала - и дом си построила.

Не дом обикновен, ами палат -
като палатите на ДПС богат.
Със мебели - поръчка от Италия.
Със полюлеите му - от Испания.
На модата последен вик и крясък!
И всичко туй - излъскано до блясък!

Вратите били тридесет и девет,
а пък прозорците - деветдесет и девет.

Ала на най-далечния прозорец,
голямо, като просено зрънце,
се появило малко петънце.
Не било то ни черно, нито бяло,
отникъде и никак не личало.
Обаче точно до вратата ако спреш
и на стената гръб ако опреш,
и във прозореца ако се взреш,
в мига, във който слънцето залязвало,
туй малко петънце се забелязвало.

И реститутката добила навик:
щом слънцето отивало към заник,
тя влизала във стаята позната,
опирала гърба си във стената,
и петънцето щом се появявало,
с вида си моментално я вбесявало.

И скоро тя от яд се разболяла,
скоропостижно след това умряла.

Когато хората са много празни -
и най-невинно петънце ги дразни,
от всяка дреболия се нервират,
от рак се разболяват и умират.

От станалото най-доволни били
онез, които са я наследили.
И адвокатите от занаята,
които са им водили делата
за наследството.