автор: ludata

Оставих незаключена
вратата си след теб.
Ти тръгна,аз останах тук.
Какво,
кого,
защо да чакам?

След теб остана
само мрака
и там - във мрака
моят ключ.

Той е там пред вратата
отново заключена,
под постелката малка,
сгушен в тъмното
и в студеното сам.

Твойте топли ръце
ще го вземат.
А пък после?

Е,за после ...не знам..