автор: fortemotore

Когато ставаше скучно,
се ровех в котешките ти сънища.
Така разбирах света ти близко- далечен.

Намирах се там,но друга.
Някак за себе си чужда.
Някак интересна.
Харесваше в огледалото с мен.
Имаха смисъл,изгубените
от хората,пътища.
Хубаво,казах:
-Стани пристанище.
В твоите стаи и лабиринти се мятах.
Във сърцето ти любов.
В рацете ти котенце.
Във света ти близко-далечен.
До твоето рамо приятелче.