На К.К. и П.Василев
Поетът си направи харакири
с поредната словесна ария...
Разбра, че не оставя диря
в поезията славна на България.
Разбра, че времето на пясъка
затрупва го във Братската могила.
Не знам защо му ръкопляскат
аверите със пълна сила.
Аверите му!Ах, аверите -
с които във Съюза бе,
отваряха му всички двери,
но не и двери на Небе!
В Небето - облак с облака се меши!
А той си селянин остана.
- Тук "двете праскови"в едно с черешите
изсъхнаха - ми каза - рано!
Душата ми изсъхна с тях
и днес къде съм сам не зная.
Но зная: поетическия мях
със въздух пълних го до края!