автор: mariq-desislava

Откакто си тръгна телефонът е буден
и пее стари песни на "Бийтълс",
печката сумти и кашля настойчиво,
хремата я сгърчи изцяло,
вратите се свиват в добронамерени писъци,
а рибките в аквариума постоянно се питат:
"Защо да плуваме?",
телевизорът сменя цветовете си по избор
и излъчва само твоят образ кодиран,
хладилникът лилавее самотен и празен,
столовете вторачени в една точка
за теб си мечтаят,
спалнята си къдри стените от отчаяние,
масата хлопа със стърготинени пръсти
и ме гали старателно,
прозорците вече не са прозрачни
и ми се плезят, колкото могат
Откакто си тръгна, къщата ръмжи щом ме види
и ме замеря с тухлени тайни
Само цикламите в хола още не знаят, че те няма
Няма и да им кажа
Възглавниците се навиват на руло и пускат бодли,
кухнята отказва да ме погледне,
камината ври и не спира да бълва твоето име,
а гардеробът унило мърмори:
"Защо го прогони?"

( по Хенри Нормал )