автор: milcho

все още полу-бяло

Едно окапало листо,
за новия Хербарий,
съзирам още
съчки, клечки, буболечки,
мъх, горски дъх,
есенна, пепе-пеперуда,
във пруда каракуда,
и Гертруда.

А горе Ясен и в бръшлян,
е Бремен целия залян,
със факли. Как ли?
В Памуккале, едно мече,
прескача паднало буче,
и времето тече, тече...

Дали Земята се върти?
Луната тихо ми шепти.
И аз на Белия овен,
летя към Тебе озарен!
Мяу.
г-н Шрьодингер.

Милчо КИ

Потсдам 2008-11-04 14:38 СЕТ
Такива ти ми мъдри работи, ничия.