автор: liulina

От устните топли отрони се нещо човешко,
от устните женски, заоблени,меки,
изпусната беше въздишката лека ,
очите на тази младост издайно тъгуваха по
... далечното ...
Минало в мелница,
мисъл след мисъл въртеше,
трептеше сърцето под удари плахи,
които издаваха чувствата скрити,
под звуци от песен теговна,
очите със сълзи се неми покриха.
Жената прокуди от себе си младост,
неискана болка я впрегна подгони
и в своя бяг я настигна тъмата,
обзе я мъгливо, несигурно чувство,
запита я полумрака в огледалото :
-Къде ли отива?На кой ли ще каже?
Отново от сладките устни въздишка ...
Надежда запретнала своите ръкави, препречи и пътя
и светна зад облаци страшни лъч от слънцето - светлина,
отиваше тя към своята съдба!
Разбра, че стъпва по - земя
и големите крачки болят,
заситни леко като облаче,
плахо и на пръсти, сякаш балерина от балет
меко продължи напред!
С жонгльори и въжеиграчи,
е присъщо на балерината да крачи,
защо да скача на чувствата силни?
Тя е газела,
с влажен поглед и сочни устни.
Къде ли отива?
Зад купула отново я чака тъмата
- Това е жената! -
И тя е вечна, далечно зареяла поглед,
в очакване нямо и болка
но пак ще мълчи ...
застинала хронологично,
под ударите на своето мило сърце.
Защото с живота тя диша,
а там и ти ще отидеш ...
и ти ще я срещнеш и ти ще я видиш,
в мъглата, стояща мистично сама,
статуйка сякаш човешка,
силно привличаща погледи,
с изправена стойка и гордо извита брадичка.
- Това е жена! Ах да! -
Някога ще видиш росата в тези очи,
А мъж ли си ти?
Отново несигурно чувство в тях ще мълчи ...
Защо не изпиеш тъгата и - Ти!
А кой ли изписал е във взора ти
мъжки сърказъм,
без грам романтика, за теб жената е оргазъм
И пак отронена и нечута,
но женствена като ромул е твоята въздишка:
- Кажи, че си жена -
Повярвай си и вдигни високо своята глава!