автор: Zia

Тръгна си като вълна,
постепенно се надигна,
в сърп преви се настрана
и с вятъра изригна.

Пръсна мигом по брега
пяна на безброй мехури;
мислите ти бяха щури,
без идея любовта...

Слят с пясъка в рапана
и солената вода,
като съвест разпиляна,
не усети гнет, вина.

Тръгна си като вълна,
част от себе си остави
и започна да се дави
в нея моята душа.

9.10.2008, Варна