Китарата
разплаква сънищата, хлипането на загубени души
побягва от устата й закръглена
и като тарантулата
тъче
нарастващи звезди
за да лови въздишки
реещи се в корпуса й
черен,
от дърво
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.
Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.
Re: Шестте струни - Федерико Гарсия Лорка от Hammill на 28.07.2004 @ 17:06:09 (Профил | Изпрати бележка)
Разкошно.
Чудесен образ пробягва през целия стих - китарата-тарантула плете мрежа за да лови въздишките. Много е странно как всяко нещо си има както натурално, така и символично присъствие - акустичният отвор като закръглена уста, а струните може би като паяжина... Корпусът - черен като на паяка...