автор: rimopras

Шепа пчели! В маранята прелитат,
ту се разпръскват, ту вкупом кръжат.
Тъй е далече родната пита,
тъй е примамен златният път!

Златни безумци, не всичко е пътя!
Бавно денят ще угасне,
тогава
небето над чужда земя ще е тътен,
и
куче прокажено там злобно ще лае.

Шепа пчели! В тишината събуждат
моите мисли и поглеждам навън.
Пак у дома съм, а моретата чужди,
слава на бога, били са насън!